ХЪРВАТСКОТО ЖИТИЕ НА СВЕТА ЕКАТЕРИНА, АЛЕКСАНДРИЙСКАТА ДЕВИЦА И МЪЧЕНИЦА, LEGENDA SV. KATARINE DIVICE ПО РЪКОПИС I c 6 ОТ АРХИВА НА ХАЗУ
[Series Experior 1]
СИМЕОН СТЕФАНОВ СТЕФАНОВ
ISBN 978-619-7433-59-3
АНОТАЦИЯ: Хърватската литература, писана с латиница, се появява доста по-късно от литературата, писана с глаголица или с кирилица. Първите запазени хърватски текстове с латински букви са от Късното Средновековие. Това са предимно анононимни преписи на по-ранни образци. Записани са на народен хърватски език, но в тях се откриват и особености, които свидетелстват за глаголическо влияние. Функцията им е литургична и/ли религиозно-поучителна. Появяват се най-рано в областите с латинско богослужение. Включват задължителните литургични четива, молитви, религиозни напътствия и духовни въведения за онези, които не разбират латински, а това са предимно богомолците, низшето духовенство и особено монахините. Тези текстове дават ценни за науката сведения за състоянието на хърватския език от този период и за начините, по които народният език се приспособява за книжовна употреба.
В тази книга се предлага ново издание с транслитерация и подробен анализ на езиковите особености на един малко познат в науката и неизследван досега средновековен хърватски паметник. Това е житието на св. Екатерина „Legenda sv. Katarine divice“ по ръкопис I c 6 от Архива на ХАЗУ. Текстът е създаден за монахините от францисканския манастир „Св. Екатерина“ в Задар, съхранявал се е в девическия бенедиктински манастир „Св. Мария“ в Задар, по-късно е станал част от богатата книжна колекция на Иван Кукулевич, а от 1869 г. е сред ръкописите на библиотеката на Хърватската академия на науките и изкуствата. Написан е на народен език от областта на Централна и Северна Далмация от периода XIV-XV в. Подробно са описани и анализирани графията, правописа, морфологията, лексиката на избрания паметник. Особен акцент в изследването е поставен върху стила на житието. Стилистичния анализ застъпва всяко от изброените по-горе езикови равнища. Възстановена е и предполагаема латинска подложка, по която вероятно е направен хърватският превод. Резултатите от текстологичната работа показват, че стилът на хърватското житие е уникален, рядко се влияе от латинския оригинал и е свидетелство по-скоро за уменията и опита на преводача/компилатор в преводаческата/съставителската дейност.
СЪДЪРЖАНИЕ
УВОДНИ ДУМИ
ПРЕДМЕТ, ЦЕЛИ, ЗАДАЧИ И МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
- ИСТОРИЯТА ЗА СВ. ЕКАТЕРИНА, АЛЕКСАНДРИЙСКАТА ДЕВИЦА И МЪЧЕНИЦА
- LEGENDA SV. KATARINE DIVICE ПО РЪКОПИС I c 6 ОТ АРХИВА НА ХАЗУ: ИСТОРИЯ НА ПАМЕТНИКА И ИЗСЛЕДВАНИЯТА ЗА НЕГО
- ЖИТИЕТО НА СВ. ЕКАТЕРИНА LEGENDA SV. KATARINE DIVICE ПО РЪКОПИС I c 6 ОТ АРХИВА НА ХАЗУ: ЕЗИКОВИ ОСОБЕНОСТИ
- ОБОБЩЕНИЕ
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
ЛИТЕРАТУРА
Бележка за автора: Симеон Стефанов е доктор по филология, главен асистент в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките. През 2011 г. завършва специалност „Славянска филология“ с профил за изучаване на сръбски и хърватски език и втора специалност „Словенистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където в периода 2012 г. – 2015 г. е и докторант в Катедрата по „Славянско езикознание“. От 2015 г. работи в Института за български език, първоначално като асистент, а от 2016 г. – като главен асистент. Основните му научни интереси са в областта на историята на южнославянските (книжовни) езици и диалекти, медиевистиката, агиографията, етимологията.