„Аварийна лента на душата“ от Азиз Таш като възможен диалог с класиката

Posted in: Събитие и текст. Том 1 Started by forum

„Аварийна лента на душата“ от Азиз Таш като възможен диалог с класиката

„АВАРИЙНА ЛЕНТА НА ДУШАТА“ ОТ АЗИЗ ТАШ КАТО ВЪЗМОЖЕН ДИАЛОГ С КЛАСИКАТА

РЕЦЕНЗИЯ[1]

Яница Радева

Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (България)

“WATCH TAPE OF THE SOUL” BY AZIZ TASH AS A POSSIBLE DIALOGUE WITH THE CLASSICS

Yanitsa Radeva

National Library St. st. Cyril and Methodius (Bulgaria)

Азиз Шакир, познат под псевдонима Таш, е от ценените български преводачи и поети. Преподавател е по творческо писане на поезия, както и по турски и арабски език, от които превежда. Ако първата му социална роля му отрежда позиция на ментор, то втората позволява откриването ѝ в поезията му чрез лапидарността и образността, които са характеристика на последните му книги („Небе на 33“ от 2007 и „Околосветска обиколка на липсата“ от 2016). Те присъстват и в най-новата му стихосбирка „Аварийна лента на душата“ и бяха отбелязани от Йордан Ефтимов на премиерата на книгата през декември миналата година, като той специално се спря на уводния текст „Включи на аварийни“, наречен от него програмен и определен по форма като стихотворение в проза, както и на някои детайли и предмети в стихосбирката и начина на сглобяване на стихотворенията в нея, което според Ефтимов позволява да се открият връзки с поезията на Омар Хайям. След тази констатация на Йордан Ефтимов реших, че ще бъде продуктивно да потърся и други възможни връзки на стихосбирката „Аварийна лента на душата“ с класически текстове, но от българската поезия.

Композиционно стихосбирката включва началния програмен текст с богатите откъм тълкуване отношения светлина – мрак, живот – спасение и почти 50 стихотворения, обединени от темата за любовта в разнообразието ѝ от регистри, спестявайки физически описания на обекта на тази любов, както и всички традиционно схващани като придружаващи любовния дискурс теми – аскеза, ревност, раздяла. И тук както в предходните книги чувството на ирония и самоирония е преплетено с любовното. Текстовете са организирани в миниатюри, диптихи и рядко в по-дълги стихотворни конструкции, в които се срещат и находчиви постмодерни решения с изненадващи финали.

Характерното за тази, да я наречем, интимна лирика от новата книга на Азиз Таш, както вече споменах, е, че тя няма за цел да изобрази обекта на желанието в цялост, а да го представи чрез отделни части/участъци (коси, къдрици, пръсти, ръце), чрез които не толкова/или не само да покаже любовно чувство и/или изгради любовно стихотворение, колкото чрез любовното стихотворение да изрази себе си и начина, по който светът е възприет от говорещия най-често мъжки субект. Изключение прави първият текст от стихосбирката, в който проговаря женски субект и вписва стихотворението в малкото стихотворения в нашата литература, когато мъжът се опитва да представи женска гледна точка. Какви чувства приписва на жената мъжкият глас в „0,047 километра в час по аварийната лента на душата“, сравнен с класически текст като „Жертвоприношение“ на Димчо Дебелянов, е любопитна посока на четене на тази стихосбирка, забелязана също и от Йордан Ефтимов на представянето на книгата. Само накратко ще вмета и задам възможност на размисъл с отбелязването, че и при двамата жената изговоря тялото си в неговото разголване и поставянето му на олтара – на брака при Дебелянов, на освобождаване от тежестта на познатата битовост при Азиз Таш.

Азиз Таш гради любовна хетеротопия, в която любовта е не толкова чувство, колкото пространство. Тази новоучредена страна на пръв поглед се нарича „Тялото на другия“. Характерното за нейната топография е фигурата на допира, която отпраща (по Барт) към вътрешния дискурс на Аза, към тайното съприкосновение с тялото на желанието. Самото желание е изживявано като вътрешното единение, но и сливане, без Таш да насочва дискурса към еротиката или порнографията. Интересно е, че там, където „тялото на другия“ става част от „моето тяло“, Таш ползва религиозна символика и превръща любовното сливане в нова религия, която помни всички останали, за да изработи от тях нови скрижали и предмети на свещеност. В такива предмети се превръщат не само наличните, но и липсващите, изпразнените от присъствие. Това са ненадейно изтрити думи, протрита хартия, непоявили се цветя, напускане на отеснялото пространство-живот. Така празнотата, позната от предходните книги на Таш, получава други, обогатяващи поетическия му свят функции. Ако сравним поезията на Таш от познатите ни поетически книги, излизали през последните години, бихме открили, че тук липсват напрежения от дòсега с обкръжаващия свят. Съприкосновенията са лични и от личното Таш прави изкуство. Показателно в този смисъл е и озаглавяването на стихотворението „Частно vs произведение“, а авторът остава верен на Пенчо-Славейковата визия за модерната душа. Възможни са паралели, приближавания и интерпретации, които да допълнят прочита на стихотворението „Телбод“, ако в него се прозре връзка с класическата творба „Во стaичката пръска аромат“ от „Сън за щастие“ на Славейков. При Славейков имаме оставено цвете, което замества любимата, но и цветето, оставено от любимата за субекта като обещание за любов и мечта за нея, в „Телбод“ имаме неподарено цвете, и по-точно цвете, което никога няма да бъде подарено от единия или от другия, но все пак любовното обещание и мечтание, схождащо с миниатюрата на Славейков, съществува чрез отсъстващата любимата. Разбира се, налице е и разлика, вината, изречена от безцветния минувач, който е безцветен не поради липсата на цвят, а поради опита от неподарените цветя, които да докажат чувствата. Тук към мечтанието за любимата се налага и желанието за прошка – за несподелеността.

Кои са по-бодливи? –

Кактусите или розите?

– Не знам, ала на розите

обикновено им прощават…

Безцветен минувач:

– О, най-бодливи са цветята,

които няма да ѝ подариш…

Новата поетична книга „Аварийна лента на душата“ се появява шест години след „Околосветска обиколна на липсата“ и презаявява индивидуалния почерк на Азиз Таш в българското литературно пространство, в което наред с навонавлезлите теми за насилието в семейството и смъртта като предопределеност, ще е своеобразно завръщане към темите за омиротворяващата нормалност на битието, неувереността на нежността и доверието в живота, от които в настоящия момент българските читатели имат най-много нужда.

[1] Таш, Азиз. Аварийна лента за душата. София: Аквариус, 2023.

Яница Радева е доктор по литература. Автор е на монографията „Обетован кръг. Времена и пространства в поезията на Иван Теофилов“, на две стихосбирки и няколко романа, най-новият от които е „Годината , която започна в неделя“ (2024). Научните ѝ интереси са в областта на съвременната българска литература. Има публикации по въпросите на книгоиздаването и върху пространствата на принуда и литературния им образ. Съсъставител е на сборника „De profundis, или при основанията на литературата. Юбилеен сборник в чест на Емилия Дворянова“ (2018) и на антологията „Стихопади“ (2023).

___________________________________________________________________________________