Влиянието на дигиталните пространства върху развитието на съвременната арабска литература (по примера на международната онлайн платформа „Котобна“)

ВЛИЯНИЕТО НА ДИГИТАЛНИТЕ ПРОСТРАНСТВА ВЪРХУ РАЗВИТИЕТО НА СЪВРЕМЕННАТА АРАБСКА ЛИТЕРАТУРА (ПО ПРИМЕРА НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОНЛАЙН ПЛАТФОРМА „КОТОБНА“)

Азиз Назми Шакир

Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

 

THE INFLUENCE OF DIGITAL SPACES ON THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY ARABIC LITERATURE (BASED ON THE EXAMPE OF THE INTERNTIONAL ONLINE PLATFORM “KOTOBNA”)

Aziz Nazmi Shakir

Sofia University “St. Kliment Ohridski” (Bulgaria)

ORCID ID: 0000-0003-4919-9236;

Researcher ID (Web of Science): PGA-6910-2026;

Резюме: Развитието на съвременната арабска литература през XXI век е пряко свързано с ускорената дигитализация, разширяването на онлайн общностите и появата на нови форми на литературна продукция и разпространение. Дигиталните пространства в арабския свят – литературни платформи, социални мрежи, сайтове от типа „самиздат“ и някои мобилни приложения – постепенно трансформират традиционните модели на творчество, четене и литературна критика. Настоящата статия стартира серия от изследвания, посветени на това как дигиталната среда и в частност първата по рода си в арабския свят платформа „Котобна“, влияе върху жанровото, тематичното и институционалното развитие на съвременната арабска литература. Дигиталните платформи посредством предоставяне на достъп до алтернативни канали за популяризиране на литературните произведения, променят традиционните издателски практики, въвеждат нови механизми за разпространение и видимост и предефинират връзката между автори и читатели. Посредством комбиниране на количествен анализ на разнообразните жанрове на платформата с качествено изследване на нововъзникващите дигитални литературни практики – кратки разкази, хибридни текстове, визуална литература и комикси – изследването има за цел да разкрие как „Котобна“ променя авторството, читателската аудитория и литературното производство.

Ключови думи: съвременна арабска литература, онлайн-видимост, платформа „Котобна“, самиздат, дигитални литературни жанрове

 

Abstract. The development of contemporary Arabic literature in the 21^st century is directly related to the accelerated digitalization, the expansion of online communities and the emergence of new forms of literary production and distribution. Digital spaces in the Arab world – literary platforms, social networks, “samizdat”-type sites and some mobile applications – are gradually transforming traditional models of creativity, reading and literary criticism. This article launches a series of studies dedicated to how the digital environment, and in particular the first of its kind in the Arab world, the Kotobna platform, influences the genre, thematic, and institutional development of contemporary Arabic literature. Digital platforms, by providing access to alternative channels for the promotion of literary works, are changing traditional publishing practices, introducing new mechanisms for distribution and visibility, and redefining the relationship between authors and readers. By combining quantitative analysis of the platform’s diverse genres with qualitative research on emerging digital literary practices – short stories, hybrid texts, visual literature, and comics – the study aims to reveal how “Kotobna” is changing authorship, readership, and literary production.

Keywords: Contemporary Arabic literature, online visibility, “Kotobna” platform, samizdat, digital literary genres

Настоящата статия е част от едноименен проект, изследващ влиянието на дигиталните пространства върху развитието на съвременната арабска литература посредством „напречен разрез“ на първата по рода си в Египет и арабския свят международна платформа за самопубликуване „Котобна“ (ар. كتبنا – „нашите книги“).[1] Появата и разрастването на тази дигитална „екосистема“ – независимо коя част от света обитават участващите в захранването ѝ човешки ресурси – все по-активно способства за преобразяването на традиционните издателски практики, обслужващи „продуктите“ на националните арабски литератури, като осигурява относително демократичен достъп до публичност и нови форми на взаимодействие между автори и читатели.

Проектът съчетава количествен анализ на жанровото многообразие в платформата (включващо електронни и печатни книги в широк спектър от подкатегории) с качествено изследване на новите литературни практики, породени от дигиталната среда – кратки разкази, визуални жанрове, хибридни текстове, комикси и др. Чрез интердисциплинарна методология, обединяваща подходи от дигиталните хуманитарни науки и литературознанието, проектът има за цел да проследи как „Котобна“ променя „ролевите характеристики“ на асоцииралите се към електронните платформи автори, как читателските общности влияят върху литературното съдържание и какви са новите критерии за литературна видимост и успех на произведенията.

Очакваните резултати включват описание на дигиталните процеси в арабския литературен свят, „картографиране“ на динамиката в публикуването и идентифициране на тенденции, които оформят бъдещето на арабската литература в условията на ускорена дигитализация.

Промените в творческите практики на авторите неизбежно водят до преосмисляне и на техния статут в дигиталната епоха, а размиването на границите между печатна и електронна книга, благоприятстват възникването на нови механизми за постигане на по-голяма видимост и литературен успех на произведенията. Не само в България, но и в световен мащаб, липсват интердисциплинарни изследвания, които от една страна да анализират продиктуваните от дигитализацията трансформации в прозаическите и в поетическите форми, а от друга – да коментират механизмите, чрез които виртуалната среда постепенно преструктурира литературите в арабския свят. Научната литература по темата често е фрагментарна, съсредоточена върху единични казуси или отделни жанрове, и не предлага цялостна концептуална рамка. Налице е необходимост от систематизиране на наличните наблюдения и анализ на дигиталните практики в по-широк сравнителен контекст. Макар през последните две десетилетия да се появяват значими трудове върху дигиталните култури в Близкия изток, само малка част от тях се фокусират конкретно върху онлайн публикуването. Платформи за самоиздаване – като „Котобна“, „Maktoob“ или „Wattpad Arabia“ – почти не са обект на академичен анализ, въпреки растящото им в геометрическа прогресия влияние върху литературния пазар в Близкия изток и северна Африка – двата основни географски региона, в които са разположени почти всички арабски страни.

Досегашните научни изследвания все пак разглеждат някои аспекти на дигиталната литература, каквито са: текстовете на египетските блогъри (Pepe 2019; Pepe 2012: 547–562), възникването на електронни романи (напр. в Египет през 2000-те г.); появата на поети, публикуващи основно в Instagram, Twitter и различни литературни платформи; ролята на Интернет в разширяването на литературната публичност след „Арабската пролет“ и др. (Aal 2010; Pepe 2015; Issa 2018: 181–205).

 

Развитие на арабската онлайн литература в началото на XXI в.

През 2000-те години онлайн литературата на арабски език постепенно става все по-популярна сред читателската аудитория, носител на езика. Творби на всевъзможни теми, свързани с политика, глобализация и социални въпроси, са особено добре приети. Разбираемо онлайн литературната култура е свързана не само с литературните, но и със социалните, икономическите и политическите развития през последния четвърт век. Един от пионерите, които представят в академичен дух разликите между онлайн и печатната литература по отношение на взаимодействието между писател и читател, литературното качество, езика и стила, критичното приемане и разпространението е изследователката Неле Ленце. Географското местоположение на aнализите ѝ се фокусират най-вече върху страните от Персийския залив, но най-честата ѝ отправна точка е сравнителното изследване на изброените процеси в Египет и Ливан. В монографията си Politics and Digital Literature in the Middle East (бълг. „Политика и дигитална литература в Близкия изток“) тя подробно разглежда зараждането на дигиталните и хипертекстуалните романи в споменатия регион, включително влиянието на считания за пионер и водещ теоретик на дигиталната литература в арабския свят – йорданския романист и журналист Мохамед Санаджле (на арабски: محمد سناجلة  / Mohammad Sanajleh).[2] Санаджле придобива голяма популярност с въвеждането на концепции като „дигиталния роман“ (digital novel) и е автор на първите по рода си арабски електронни литературни произведения (дигиталните романи „Сенките на влюбените“, 2016 г. (ар. ظلال العاشق), „Шат“, г. (ар. شات), Насдак, 2026 г. (ар. ناسداك) и др.), които съчетават текст, хипервръзки, мултимедия и интерактивни елементи. Неслучайно именно той председателства основания от него и други 14 арабски лисатели през  2005 г. Арабски съюз на интернет писателите (Arab World Internet Writers Union) (Arab-ewriters.com). Книгата на Ленце като цяло проследява развитието на онлайн литературата в региона през пиковите години на 2000-те (Lenze 2018).

Египетските блогъри в периода 2005 – 2015 г.

Академичният интерес към египетските блогъри е напълно заслужен, защото спокойно може да се твърди, че процъфтяването в онлайн среда на съвременната арабска литература, в това число и на платформата „Котобна“, е възможно единствено благодарение на хилядите самоотвержени блогъри от поречието на Нил, които ден след ден, в продължение на години, постепенно неутрализират всемогъществото на държавната цензура.

През 2002 г. и следващите години египетското правителство започва да инвестира все по-сериозни суми за развиване на IT-инфраструктурата на страната. В резултат на това броят на потребителите – който се оценява на 220.000 през 1999 г. – се увеличава до 5,2 милиона през септември 2006 г. (Abdulla 2007: 48). Развитието на Web 2.0 и внедряването на инструменти за списване на блогове на арабски език през 2004 – 2005 г. предоставя възможност на всеки арабин с достъп до интернет да създаде безплатно онлайн страница и да се свърже с други потребители. Неслучайно, в арабския регион египетската блогосфера се отличава с големия си брой участници (както мъже, така и жени), активната им роля, както онлайн, така и офлайн, и нецензурирания характер на споделените публично текстове. След 2005 г. много млади пишещи, както любители, така и по-опитни писатели, започват да списват блогове като форма на себеизразяване и литературно експериментиране, привлечени от относителната свобода и интерактивните и естетически възможности, предлагани от средата (Pepe 2019: 215). Техните блогове обикновено биват четени като фактологични разкази, но в същото време форматът дава възможност на авторите им да си играят с идентичности, да разкриват аспекти от личността си, като същевременно измислят и нови, плод на фантазията им. Това показва, че блоговете са симптоматични за това как интернет поставя под въпрос много от предположенията, които правим за текстовете в тях (Himmer 2004). В статията си „Лабиринтът без граници: Блогът като литература“ (англ. The Labyrinth Unbound: The Weblog as Literature), Стив Химър посочва, че освен дневници, посветени на ежедневието на блогъра, личните блогове включват кратки разкази, филмови рецензии, коментари за музика, рецензии на книги, видеоклипове с песни и призиви за срещи, социални събития и политически демонстрации; следователно „художествената измислица е смесена с външната реалност и извънлитературния свят, а личното е силно преплетено с публичното“ (Himmer 2004).

След 2008 г. блоговете започват да оставят все по-важен отпечатък в арабското литературно поле. Това се случва, след като все повече издатели, привлечени от оригиналния стил и съдържание на някои от блоговете, както и от големия брой последователи, които създателите им успяват да съберат, започват да търсят в арабската блогосфера нови литературни гласове. Примерно, през 2008 г. три египетски блога, списвани от жени, са публикувани от най-голямото частно египетско издателство „Дар аш-Шурук“, и влизат в списъците с бестселъри на книжарниците в Кайро. Очаквано, арабските литературни критици и академици са разделени на такива, които считат, че дигиталното пространство е обитавано предимно от аматьори и непрофесионални писатели; и такива, които подчертават наличието на оригинални литературни характеристики в публикуваните текстове. В резултат, арабските термини „adab al-mudawwana/ أدب المدونة “ (блог литература) и „mudawwanāt adabiyya/مدونات أدبية“ (литературни блогове), все по-често присъстват в медии, литературни списания, академични доклади и конферентни панели. Използването на тези термини доказва, че блоговете биват разглеждани като уникален жанр в арабската литература. Повече от десет години след появата си блоговете предизвикат бум на литературни публикации, написани от млади, изгряващи писатели, които обхващат мемоари, романи и сатирична литература и смесват литературния арабски език с негови разговорни разновидности. Много начинаещи автори, след като тестват таланта си за писане под формата на публикации в блогове, бележки във Facebook и туитове, публикуват първите си печатни книги (Pepe 2019: 2-4).

И тук, върху благодатната виртуална почва, подготвена от египетските блогъри в периода (2000 – 2015), поникват онлайн платформата „Котобна“ и множество онлайн читателски групи, повечето от които са създадени пак от египтяни. Причината това да се случи тъкмо тук е не само политическа, но и статистическа – със 120,6 милиона души, Египет е най-многолюдната в арабския свят държава и се нарежда на 13-то място (1,4 %) по брой на населението в света.[3]

Поява на уебсайта на платформата „Котобна“

 

Фиг. 1: Начална страница на онлайн платформата за самиздат „Котобна“.

В секцията „За нас“ на уебсайта „Котобна“ (на литературен арабски език) пише следното:

Котобна е първата платформа за самоиздаване в Египет и арабския свят. Тя ви позволява да публикувате, промотирате и продавате книгата си, достигайки директно до читателите, без нужда от посредник (какъвто се явяват издателствата). Платформата е базирана на уебсайт и мобилно приложение за смартфони и таблети, където авторите могат да изпращат своите произведения, които от този момент насетне са достъпни за изтегляне и четене от страна на читателите. Ако сте читател, Котобна предлага богат избор от електронни книги във всички области: романи, сборници с разкази, поетични антологии, графични романи, комикси, биографии, статии и специализирани книги. Някои книги са безплатни, докато други са достъпни за закупуване на номинална цена (първоначално всяка една книга се предлага безплатно; след 25 изтегляния, цената ѝ става 5 египетски паунда (0.084 Euro), а след 100 изтегляния, тя вече струва 10 египетски паунда (0.17 Euro) без по-нататъшни увеличения. Можете да закупите книга, използвайки различни методи на плащане (кредитни карти, услугата Fawry и предплатени карти „Котобна“ в купюри от 20 и 50 египетски паунда). Ако сте писател, можете да преодолеете трудностите, съпътстващи традиционното публикуване и да се възползвате от постоянно увеличаващия се брой четящи на електронни издания в арабския свят, да публикувате, продавате и популяризирате книгите си чрез платформата и да генерирате продажби от творческите си произведения. Всичко, което трябва да направите, е да се регистрирате като нов потребител в Котобна и да кликнете върху връзката „Публикувайте книгата си сега“ (انشر كتابك الآن) на началната страница.

Тук е мястото да се каже, че едно от предизвикателствата пред платформи като „Котобна“ е, че те трябва да определят по какъв начин да осигурят достъп на потребителите, способни да създават стойност за останалите, като същевременно да могат да изключат онези, които предлагат продукти и услуги с ниско качество или се държат неподходящо и отблъскват с поведението си други потребители (Parker, Alstyne 2024: 531). Затова управлението на платформи обхваща съвкупност от правила и решения, чрез които се определя кой може да участва в дадена екосистема, как се разпределя стойността и какви механизми се използват за разрешаване на спорове – било то между потребители или между самата платформа и нейните потребители. Пропуските в управлението на платформите могат както да възпрепятстват създаването на стойност, така и да унищожат вече съществуваща такава (Boudreau & Hagiu 2009). Освен това онлайн платформите, които привличат рекламодатели, споделяйки с тях данните за своите потребители, са изправени пред допълнителни опасения относно нарушаване на неприкосновеността на личния живот на потребителите. Онлайн платформите имат търговски интерес потребителите им да споделят възможно най-много информация за себе си, но това понякога засилва притесненията на самите потребители относно неправомерното използване на личните им данни. Поради това платформите са принудени да намерят баланс между споделянето на потребителски данни с рекламодатели и прилагането на подходящи мерки за защита на личните данни. Наред с това, правителствата приемат закони за защита на личните данни на потребителите, като ограничават както използването на данни, така и техниките за онлайн проследяване, прилагани от уебсайтовете. Онлайн платформите са длъжни да спазват тези регулации, дори и при наличието на изследвания, според които дори умереното регулиране в сферата на неприкосновеността на личните данни може да намали ефективността на онлайн рекламата (Goldfarb, Tucker 2011; Parker, Alstyne 2024: 534).

Тези регулации, както е видно от цитираната от сайта на „Котобна“ информация, остават невидими за потребителите, т.е. противно на това, което се твърди в нея, произведенията не стават достъпни за изтегляне веднага след въвеждането им в електронната система на платформата. Показателен е фактът, че думата „сега“ (الآن) е отпаднала от връзката „Публикувай книгата си (сега)“ (ар. انشر كتابك) (английската версия гласи „Публикувай книга“ (Publish a Book), така както продължава да присъства в частта озаглавена „За нас“. Според предоставената от маркетинг мениджъра на платформата Нурхан Мухаммед (в рамките на инициирана във връзка с написването на тази статия кореспонденция с нея) информация, всеки подаден в електронната им система ръкопис, бива преглеждан съгласно ясно предписани насоки за публикуване. „Тези стандарти не са установени единствено от „Котобна“, а се основават и на разпоредби, регулиращи книгоиздаването в Египет“, като последните са съобразени не само с действащите в страната закони, но и с културните ценности и издателската етика. Съответно ръкописи, които нарушават въпросните стандарти, не биват допуснати до публикуване (Мухаммед 2026).

Фиг. 2: Нурхан Мухаммед, маркетинг мениджър на „Котобна“ – източник от първа ръка за всякаква, касаеща платформата информация. [Фигурата се публикува със съгласието на лицето – бел. ред.]

Въпреки тази оставаща невидима за очите на редовия онлайн-посетител на платформата цедка може да се предположи, че броят на „върнатите“ ръкописи едва ли е голям. Причина за това не е демократизирането на държавата, която според световния индекс за свобода на словото е на 169-о от 180 места (Statemediamonitor 2026), а по-скоро – автоцензурата на авторите и фактът, че броят на книги, посветени на политически въпроси от най-новата история на страната е пренебрежително малък.

 

Книги и автори със и без лого „Котобна“

Най-голямата платформа за самостоятелно издаване в Египет и арабския свят стартирала през 2015 г. на Световния ден на книгата – 23 април, успява в следващите 11 години да публикува над 1850 печатни и над 2250 електронни книги (общо над 4100). Скоро след създаването си  „Котобна“ заслужено получава едни от най-престижните награди за предприемачество в региона, в това число – от провеждания в Кувейт конкурс за арабски стартиращи компании (MIT Enterprise Forum) и най-големия международен конкурс за стартъпи в развиващите се пазари Seedstars World за 2015 г.[4]

Около една трета от авторите на „Котобна“ обитават страни в Персийския залив, главно Саудитска Арабия, ОАЕ и Ирак; в платформата публикуват пишещи от повече от 30 държави, включително и такива, които не говорят арабски език: САЩ, Великобритания, Южен Судан, Сърбия, Франция и Германия. Платформата дава възможност на авторите, които публикуват своите произведения чрезнея да запазват правата върху интелектуалната си собственост. След 2017 г. тя разширява услугите си, като включва сред тях и печатни издания – така „Котобна“ се превръща в хибридна платформа за самостоятелно публикуване, която лансира автори както в дигитален, така и в печатен формат. Към днешна дата броят на възползвалите се от тези услуги надхвърля 3000. В името на по-качественото и количествено разпространение на книгите с лого „Котобна“, марктинг менинджърите на платформата си сътрудничат както с мрежи от класически тип за разпространение на печатни книги, така и със съвсем нови канали за дистрибуция на електронни и аудиокниги книги (Мухаммед 2026).

Котобна (според определенията на Марк Рисмън, професор по икономика в Бостонския университет) може да бъде определена като платформа от двустранен тип. При този тип платформи взаимодействието между потребителите, от които произтича стойността на мрежовия ефект функционира като своеобразен двустранен пазар. При него два набора от агенти си взаимодействат чрез посредник или платформа и решенията на всеки набор от агенти влияят върху резултатите на другия набор от агенти (Rysman 2009: 125; Parker, Alstyne 2024: 529). Успехите на „Котобна“ се дължат на факта, че тя успява да е леснодостъпна както за авторите, така и за кандидат-читателите не само като виртуална „книжарница“, но и чисто финансово. Практически и двете страни получават онова, което търсят срещу жълти стотинки (с други думи срещу жълти египетски лири) – авторите, които се задоволяват с публикуването на е-книги, не влагат почти никакви средства, а в случай, че бъдат харесани и достатъчно читатели проявят интерес към изложените по виртуалните витрини на платформата техни произведения, започват да получават процент от реализираната при онлайн-продажбата печалба. Част от нея постъпва по сметките на ръководителите на платформата като комисионна за посредническите ѝ услуги. От своя страна доволен е и читателят купувач заради ниската цена, която въпреки инфлацията и поскъпването на книгите на хартиен носител може да си позволи.

В периода 2015 – 2025 г. Египет се утвърждава като най-големият издателски пазар в арабския свят. Според официални изследвания на Асоциацията на арабските издатели (Arab Publishers Association) и Националната библиотека на Египет, общият брой на издаваните заглавия (нови книги и преиздания) през последното десетилетие се движи между 12.000 и 25.000 заглавия годишно. Примерно през 2019 г. Египет с 23.000 публикувани книги е на първо място сред арабските страни; следван от Ирак – 8400; Саудитска Арабия – 8121; Ливан – 7479; и на пето място – Мароко – с 4219 заглавия (Asharq.com 2021).

Проучване, проведено от бившия директор на Египетската национална библиотека и архив д-р Зайн Абдул Хади, разкрива, че през 2016 година издателският сектор в Египет е отбелязал значителен успех. Общият брой на издадените книги възлиза на 20 милиона – ръст с 12 милиона спрямо данните от 2010 г. Що се отнася до броя на издадените заглавия, проучването показва, че през 2010 г. са публикувани 12.000 заглавия, докато през 2000 г. техният брой е бил едва 9.000. Д-р Хади посочва няколко причини за тази положителна тенденция. Отчасти тя се дължи на големия брой издатели, работещи с начинаещи автори в сферата на художествената литература и други популярни жанрове. Друг важен фактор са интернет и социалните мрежи, които създават ново поколение автори; те първоначално публикуват творбите си онлайн, а впоследствие произведенията им биват издавани като печатни книги. (Nasher News 2017).

В следващите две години (2020 – 2022 г.) световната икономическа криза удря тежко печатната индустрия. Девалвацията на египетската лира води до скок в цените на вносната хартия.  (Nuweyshi 2024). В периода 2023 – 2025 г. въпреки високите производствени разходи, Египет успява да си възвърне лидерската позиция в региона и да осъществи своеобразен дигитален бум. Мохамед Рашид, председател на Арабската асоциация на издателите, определя този ръст като доказателство за устойчива възходяща тенденция в арабското книгоиздаване. Въпреки растежа са налице нарастващи структурни предизвикателства пред бранша. Вследствие на високите цени на хартията, намалява търсенето на печатни книги и се ускорява преходът към дигитално издаване. (Ahram Online 2026), което е добре дошло за сравнително скромни доскоро актьори на книжния пазар като „Котобна“.

Огромният, парализиращ скок в производствените разходи през последните години, из основи променя финансовия облик на бранша. Халед Лютфи, основател на „Tanmia Bookstore & Publishing“ – една от водещите независими издателски организации в Египет – в материал, публикуван на икономическия сайт EnterpriceAm отбелязва: „В миналото можеше да отпечаташ книга за около 15-20 египетски лири и да я продадеш на същата цена. Сега само печатът може да струва 110 лири – и това е без да се включват разходите за авторски права, превод или каквито и да било други разноски“. За египетския потребител, чиято покупателна способност на практика се е стопила, това е горчив хап. „Хората, които преди са разполагали с определен бюджет за книги – достатъчен за покупката на може би 10 заглавия – сега могат да си позволят само едно или две“, споделя Лютфи, като обръща внимание на особената съпротива срещу поскъпването в сферата на културата. „На хората им е трудно да приемат, че една книга, струвала някога 10 лири, сега се продава за 40-50.“ (EnterpriceAm 2025). Думите на Лютфи обясняват защо нараства интересът към предлаганите на сайта „Котобна“ книги – на цени като някогашните, макар и да не може да ги разгърнеш и подушиш, както би направил един истински ценител на книгите.

Фейсбук група „Общност Котобна“ (مـجتـمـع كُـتُـبـنـا)

Към днешна дата платформата „Котобна“ отбелязва 11 години от създаването си и една година от появата на дъщерната си Фейсбук група, наречена „Общност Котобна“.

Фиг. 3: Фейсбук група „Общност Котобна“ с мото: „Книгите са безкрайна страст“.

Групата се представя чрез поредица от романтични послания:

Добре дошли в „Общност Котобна“… където думите, идеите и страстта се преплитат. Тук не просто четем книги – ние ги съпреживяваме. Разговаряме, обсъждаме, цитираме и споделяме онова, което ни е впечатлило и вдъхновило. Отваряме широко вратите към знанието, свързвайки се с писатели и читатели от целия арабски свят – както в рамките на платформата „Котобна“, така и извън нея. В тази общност ние отправяме предизвикателства, организираме състезания, представяме идеи и разпалваме искрата на творчеството. Пишем заедно, четем заедно и се учим един от друг. „Котобна“ не е просто платформа… тя е живо пространство, пулсиращо със страст, което обединява всички, вярващи в силата на думите, магията на разказването на истории и дълбочината на мисълта. Тук даваме на книгите глас, който надхвърля страниците им, и предлагаме на читателите възможност да станат част от едно пътуване, далеч надхвърлящо обикновеното възприемане на текста. Ако вярвате, че писането трансформира, а четенето озарява… тогава мястото ви е при нас, в Общността „Котобна“. Добре дошли там, където започва приказката.[5]

Бърз поглед към списъка с членове ѝ показва, че те не са попаднали в нея случайно. Повечето от тях са свързани с издателства и образователни институции каквито се явяват университетите в Кайро, Танта, Александрия, Асуан, Мансура, Порт Саид, Танта и Загазиг. Разбира се, не всички от тях са преподаватели, но поне виждаме, че са възпитаници на изброените институции.

Между другото, модераторите на тази общност имат близо 375 000 последователи – завиден брой, предвид факта, че по численост общността, с близо 4000-те си членове, не впечатлява кой знае колко, на фона на други, изкушени от книгите фейсбук групи. Интересно е да се отбележи, че след като последвах страницата на „Общност Котобна“, в рамките на няколко седмици, алгоритъмът на Facebook започна да рекламира във фийда ми различни „свързани групи“, посветени на литературата в целия арабски свят. Скоростта, с която нараства броят на членуващите в тях, е наистина впечатляваща. Примерно в групата „Любители на книгите и романите (на pdf)“ (عشاق الكتب والروايات), създадена на 5 октомври 2021 г. към 11 септември 2026 г. членуват впечатляващите 2 758 690 души[6]; в „Светът на книгите и романите“ (عالم الكتب والروايات) – 154 858[7] (с близо 50 000 нови членове за последните 2 месеца – юли-август 2026 г.); в алжирската група „Любители на четенето на книги“ (عشاق قراءة الكتب) 11 400/19 648 (с над 8 000 нови членове за 2 месеца)[8]; в „Препоръчай ми роман“ (رشحلي رواية) – 481 650 (с близо 23 000 нови членове за 2 месеца). Последната група има понастоящем 10 модератори, повечето от които египтяни; например един от тях – Шахира Абдул Хамид е последвана от 373 835 души.[9] Промените в цитираните по-горе числа, са установени за период от около два месеца (4 юли –11 септември 2026 г.). Без всякакво преувеличение може да се каже, че броят на членове в тези групи расте в геометрическа прогресия. Тези фен-групи заслужават специално внимание, защото те са дигиталните двигатели в сянка, които задвижват онлайн платформи като „Котобна“. В тях се обсъждат както електронни, така и публикувани на хартиен носител книги и след това някои от членовете им решават да си купят или да не си купят/да изтеглят или не определена книга.

В деня, в който проверих за пръв път страницата на групата (на 14 юни 2026 г.), преброих 7 публикации. Тоест въпреки огромния брой последователи, коментарите и „харесванията“ са малко. Някои от качените тук „Reel видеа“ обаче са изгледани повече от 100.000 пъти.[10]

Съобщенията, публикувани на Фейсбук страницата на платформата „Котобна“, могат най-общо да бъдат групирани по следния начин: Реклами на новоиздадени книги, най-вече романи; предстоящи фестивали на книгата в целия арабски свят; литературни конкурси за написване на разказ, роман, пиеса, за рисуване на комикс и др.; оповестяване на новоподписани договори между изгряващи и по-утвърдени писатели с „Котобна“, придружени със снимка и кратка биография на авторите, съдържаща информация за техни книги, които платформата рекламира с цел продажба (вж. Фиг. 4).

Фиг. 4: Нов договор подписан между „Котобна“ и Юстина Киддис, за издаване на втората ѝ книга. „Резервирайте своето копие сега преди издаването и се възползвайте от 25% отстъпка“… [Фигурата се публикува със съгласието на лицето – бел. ред.]

Има една принципна разлика между постовете в „Общност Котобна“ и тези в читателските групи, които реално числено превъзхождат многократно списъка с последователи на „Котобна“: те не се фокусират върху коментирането на самите произведения, а се задоволяват с това да ги лансират и евентуално пласират, затова и в края на всеки пост има информация как може да бъде направена поръчка за доставка от и извън Египет.

Има и оригинални реклами, които целят да насочат читателите не към конкретно заглавие, а просто да оставят у тях впечатление, че са професионални книжари, които могат да ги предразположат да се загледат във виртуалната витрина. Ето един от много подобни примери:

Не всяка книга е подходяща за всеки читател… но със сигурност ще намерите такава, която ще ви привлече вниманието сред тези препоръки. Роман, който ви пренася в различен свят, книга, която предлага свежа перспектива, или издание, което ви запознава с тема, за която искате да научите повече. Изберете корицата, която ви е привлякла вниманието, и напишете името ѝ в коментарите… и ние ще ви кажем какво я прави специална и защо може да е следващият ви избор.[11]

Маркетинг-мениджърите на „Котобна“ демонстрират добър търговски и рекламен нюх и по отношение на дистрибуцията на предлаганите от платформата книги. Пост от 20 юни 2026 гласи:

Изключително се гордеем с нашите книги! Защото пътуването ни не приключва с покупката. Хиляди книги вече са при своите собственици, но най-ценното за нас са съобщенията, изразяващи удовлетворение и доверие от страна на читателите. В Котобна мисията ни не приключва с доставката; ние се грижим клиентите ни да останат доволни, а книгите да пристигнат в безупречно състояние. Всяко „благодаря“, всеки положителен отзив и всяко успешно преживяване ни мотивират да продължаваме напред и да подобряваме услугите си всеки ден. Защото връзката ни с читателя започва именно след пристигането на книгата.[12]

Ден по-късно (на 21 юни) пък четем:

Вече можете да намерите нашите книги при редица оторизирани дистрибутори в района на Кайро, Александрия и град Садат. Свържете се с най-близкия до Вас дистрибутор и попитайте за книгата, която търсите! Ако дадено заглавие липсва или е изчерпано при някой от дистрибуторите, ние ще го осигурим специално за Вас без никакво забавяне.[13]

 

Калейдоскоп от жанрове

Наличен е и списък с 36 „жанра“, намиращи се в падащо меню в секциите E-Book (англ. „Електронни книги“, по-долу обозначени с абревиатура E-К) и Printed Books (англ. „Печатни книги“, с абревиатура ПК). Някои от тях са чисто литературни, но има и книги, занимаващи се с хуманитарни науки, бизнес, наука и политика. Тъй като темата на изследването е фокусирана върху влиянието на дигиталните пространства върху развитието на съвременната арабска литература, с удебелен шрифт са указани книгите, свързани с литературни жанрове.

• Образование: (دراسة): 133 E-К / 439 ПК
• Романи (روايات): 51 E-К /246 ПК
• Сборници с разкази (مجموعات قصصية): 179 E-К / 115 ПК
• Дълги разкази (قصص طويلة) : 33 E-К / 10 ПК
• Детски разкази (قصص أطفال): 12 E-К /28 ПК
• Поезия (شعر): 122 E-К / 127 ПК
• Човешко развитие (تنمية بشرية): 103 E-К /123 ПК
• Религия (دين): 82 E-К /33 ПК
• Статии (مقالات): 72 E-К /47 ПК
• Образователни/Учебни книги (كتب تعليمية): 76 E-К /28 ПК
• Детски книги (كتب للأطفال): 44 E-К / 35 ПК
• Пътеписи (أدب رحلات): 13 E-К /7 ПК
• Пиеси (مسرحيات): 14 E-К /8 ПК
• Разни (منوعات): 37 E-К /8 ПК
• Младежки книги (كتب للشباب): 19 E-К /2 ПК
• Комикси (كوميكس) 76 E-К /7 ПК
• История (تاريخ): 22 E-К /28 ПК
• Политика (سياسة): 27 E-К /3 ПК
• Бизнес и предприемачество (بيزنس وريادة أعمال): 26 E-К /9 ПК
• Общество (إجتماع): 20 E-К /8 ПК
• Възпитание/Образование (تربية): 14 E-К /25 ПК
• Сатирична литература (أدب ساخر): 5 E-К /2 ПК
• Автобиографии (سير ذاتية): 13 E-К /11 ПК
• Технологии (تكنولوجيا): 16 E-К /2 ПК
• Визуални изкуства (فنون بصرية): 18 E-К /1 ПК
• Периодични издания (دوريات): 14 E-К /1 ПК
• Философия (فلسفة): 13 E-К /2 ПК
• Мениджмънт (إدارة): 5 E-К /9 ПК
• Научни книги (كتب علمية): 7 E-К /2 ПК
• Фентъзи (فانتازيا): 10 E-К /2 ПК
• Мемоари (خواطر): 26 E-К /0 ПК
• Икономика (إقتصاد): 4 E-К /2 ПК
• Преведени книги (كتب مترجمة): 2 E-К /1 ПК[14]
• Фотография (فوتوغرافيا): 1 E-К /0 ПК
• Лайфстайл (لايف ستايل): 1 E-К /0 ПК
• Готвене (طهي): 1 E-К /0 ПК

Един от важните въпроси относно тези данни е дали има дублиране на заглавия в списъка с електронни и печатни книги. Проверка на случаен принцип в разделите за поезия в двете версии установи, че са налице такива съвпадения.

Много книги, публикувани чрез „Котобна“, получават признание както на местно, така и на международно ниво. Например, „Хайфа“ от Ахмед Фарахат е номинирана за наградата „Шейх Зайед“. През 2021 г. писателката на криминални романи Ноха Дауд получава наградата iRead за най-продаван автор. (Мухаммед 2026).

Най-популярният, в рамките на платформата литературен жанр, очаквано е романът. Разбира се той е представен от множество подвидове; сред фаворитите откриваме книги с фентъзи и социалната фантастика. На особено внимание се радват и интерактивните книги за деца.

Запитана за ролята на „Котобна“ в подкрепа на съвременната арабска литература, Нурхан Мухаммед отговаря: „Ние със сигурност вярваме, че допринасяме за това. И това не е само нашата си гледна точка по темата; много от нашите автори споделят същото мнение, особено след организационните развития и подобрения, въведени през последната година.“

Заключение

Разгледаният в настоящата статия случай с онлайн-платформата „Котобна“ показва, че дигиталната трансформация на арабското литературно поле не се ограничава до преместване на литературните диксурси от хартиената страница на книгата към екрана на електронното устройство. Става дума за промяна в механизмите на литературното производство, публикуване, разпространение и рецепция. В този процес, онлайн платформите се превръщат не само в алтернативен канал за самиздат, а в независими участници в катализирането на литературната видимост и в посредничеството между автори и читатели. В този контекст „Котобна“ представлява ярък пример за размиването на традиционните граници между автор, издател и дистрибутор. Възможността авторът да запази правата върху интелектуалната си собственост и при интерес от страна на читателите, да премине от електронно към печатно издание, конституира нов модел на литературна реализация. Хибридният характер на платформата показва, че дигиталното и печатното книгоиздаване не следва да бъдат разглеждани като изключващи се практики, а като взаимносвързани елементи на развиващата се „литературна екосистема“.

Съществен е да се отбележи, че тази екосистема, предвид факта, че има над двадесет арабски държави и арабски диаспори, пръснати в целия свят, е с транснационален характер. Присъствието в „Котобна“ на автори от повече от 30 държави показва, че платформата е надхвърлила рамките на египетския книжен пазар. По този начин дигиталната платформа допринася за формирането на по-малко зависима от географските граници и от традиционните издателски посредници литературна публичност.

Многобразието на представените жанрове също позволява да се направят важни изводи: наред с романите като доминиращ жанр платформата включва стихосбирки, сборници с разкази за различни възрастови групи, визуални жанрове, фентъзи и интерактивни книги. Тази „шарения“ свидетелства, че дигиталната среда не само възпроизвежда класическата жанрова система, а създава условия за нейното разширяване и преструктуриране. Особено показателно е присъствието на комикси и интерактивни книги за деца, които дават възможност на литературните произведения да функционират отвъд традиционната текстоцентрична форма.

Едновременно с това проучването показва, че „демократизирането“ на достъпа до самопубликуване не означава пълно отсъствие на иституционален контрол. Наред с нея и наличието на автоцензура и ограниченото количество на политическите текстове показват, че виртуалното пространство не отменя „традиционните“ механизми за ограничаване на литературната изява, а по-скоро ги префасонира.

Разрастването на специализираните онлайн групи за книги показва, че литературната видимост все повече зависи не само от платформи като „Котобна“, но и от мрежите от читатели, които функционират около нея. Тези общности участват в популяризирането на книгите и по този начин се превръщат в неформални посредници между литературното произведение и потенциалните му читатели. Така традиционната еднопосочна връзка „издател – автор – читател“ постепенно се трансформира в мрежова система от взаимодействащи си участници.

В този смисъл значението на „Котобна“ не трябва да бъде измервано единствено чрез сравнително скромния ѝ пазарен дял или броя на публикуваните заглавия. Макар тези показатели да остават относително скромни в сравнение с мащабите на традиционното книгоиздаване, значимостта на платформата се състои преди всичко в това, че тя променя условията, при които един литературен продукт може да бъде създаден, публикуван и достигнат от читателската аудитория. Наблюденията върху платформата потвърждават, че дигиталната среда се превръща в съществен компонент на съвременното арабско литературно поле и „Котобна“ може да бъде разглеждана като един от индикаторите за по-широка структурна промяна в съвременната арабска литература.

Настоящото изследване е първи „напречен разрез“ и поради това не претендира да изчерпва темата за въздействието на дигиталните пространства върху съвременната арабска литература. Особен интерес представлява и анализът на читателските практики, алгоритмичното препоръчване, жанровите трансформации и взаимодействието между дигиталната и традиционната литературна критика. Такива изследвания биха позволили по-точно да се установи дали наблюдаваните в „Котобна“ процеси се отнасят само до конкретната платформа или са част от по-мащабна трансформация на съвременната арабска литература.

[1] https://kotobna.net/en [прегледан 20.6.2026].

[2] Вж. Facebook профила на Мохамед Санаджле: https://www.facebook.com/mohammad.sanajleh/ [прегледан 10.9.2026].

[3] https://www.worldometers.info/world-population/egypt-population/ [прегледан 1.9.2026].

[4] https://www.seedstarsworld.com/ [прегледан 11.9.2026].

[5] https://www.facebook.com/groups/1479895036304965 [прегледан 21.6.2026].

[6] https://www.facebook.com/groups/1129393510801186 [прегледан 11.9.2026].

[7] https://www.facebook.com/groups/2921999744726720 [прегледан 11.9.2026].

[8] https://www.facebook.com/groups/1660072597842166/ [прегледан 11.9.2026].

[9] https://www.facebook.com/groups/1346049602792652/members [прегледан 11.9.2026].

[10] https://www.facebook.com/reel/829952463392366  :126000; https://www.facebook.com/reel/2965837336938939  : също 126000 пъти. [прегледан 11.9.2026].

[11] https://www.facebook.com/groups/1479895036304965, публикувано на 2 септември 2026 г [прегледан 2.09.2026].

[12] Пак там. Публикувано на 20 юни 2026 г [прегледан 2.08.2026].

[13] Пак там. Публикувано на 21 юни 2026 г [прегледан 2.08.2026].

[14] Признавам, че ми беше трудно да приема, че в този раздел на сайта има само 3 книги. „Котобна“ се оказа наистина „нашите книги“, а не „техните“…

 

Библиография

Aal 2010: Aal, Ghada Abdel. I Want to Get Married!. Translation Nora Eltahawy, Texas: University of Texas at Austin, 2010.

Abdulla 2007: Abdulla, Rasha. The Internet in the Arab World: Egypt and Beyond, New York: Peter Lang, 2007.

Ahram Online 2026: Ahram Online, Saturday 31 Jan 2026, Egypt Tops Arab World in Book Publishing Output in 2022–23 Study. – Електронен източник [прегледан 12.9.2026] <  https://english.ahram.org.eg/UI/Front/Inner.aspx?NewsContentID=561489>.

Albabtain 2008: Albabtain, Afraa Ahmed. Downloading Democracy. Bloggers in the Gulf. – In: International Relations and Security Network, 2008. . – Електронен източник [прегледан 3.7.2026] <http://www.isn.ethz.ch/isn/Current-Affairs/Security-Watch-Archive/Detail/?fecvnodeid=128146&ord588=grp1&fecvid=21&ots591=0c54e3b3-1e9c-be1e-2c24-a6a8c7060233&v21=128146&lng=en&id=90279>.

Asharq.com 2021: Asharq.com  27 юли 2021. مصر الأكثر نشاطاً.. حركة نشر الكتب في الدول العربية ازدهرت عام 2019 – Електронен източник [прегледан 12.9.2026] <https://asharq.com/culture/12434/%D9%85%D8%B5%D8%B1-%D8%A7%D9%84%D8%A3%D9%83%D8%AB%D8%B1-%D9%86%D8%B4%D8%A7%D8%B7%D8%A7-%D8%AD%D8%B1%D9%83%D8%A9-%D8%A7%D9%84%D9%86%D8%B4%D8%B1-%D8%A8%D8%A7%D9%84%D8%AF%D9%88%D9%84/>.

Boudreau, Hagiu 2009: Boudreau, K., Hagiu, A. Platform rules: Multi-sided platforms as regulators. – In A. Gawer (Ed.). Platforms, markets and innovation. Edward Elgar Publishing Limited, 2009, 163–189.

Eman 2026: Younis, Eman. Transcontinental Texts: Reality or Fantasy? Muhammad Sanajilah’s Novel Chat as a Sample. – In: Hyperrhiz 16: Essays, Spring 2017. – Електронен източник [прегледан 23.6.2026] < http://hyperrhiz.io/hyperrhiz16/essays/5-younis-transcontinental-texts.html>.

EnterpriceAm 2025: How Egypt’s book industry survives without market data, infrastructure, or stability. 29 December 2025. – Електронен източник [прегледан 12.9.2026] < https://enterpriseam.com/egypt/2025/12/29/how-egypts-book-industry-survives-without-market-data-infrastructure-or-stability/ >.

Etling et. al. 2009: Etling, Bruce, John Kelly, Robert Faris, and Palfrey, John. Mapping the Arabic Blogosphere: Politics, Culture, and Dissent, 2009. – Електронен източник [прегледан 13.8.2026] <http://cyber.law.harvard.edu/publications/2009/Mapping_the_Arabic_Blogosphere>.

Gendolla 2007: Gendolla, Peter, and Jörgen Schäfer. The Aesthetics of Net Literature: Writing, Reading and Playing in Progr.ammable Media. Bielefeld: Transcript, 2007.

Goldfarb, Tucker 2011: Avi Goldfarb and Catherine Tucker. Privacy Regulation and Online Advertising. In: Management Science. vol. 57, issue 1, 2011, 57–71.

Hayles 2008: Hayles, N. Katherine. Electronic Literature: New Horizons for the Literary. Notre Dame: University of Notre Dame, 2008.

Himmer 2004: Himmer, Steve. The Labyrinth Unbound: Weblogs as Literature. – In: L. Gurak, S. Antonijevic, L. Johnson, C. Ratliff and J. Reyman (eds), Into the Blogosphere, Minnesota: University of Minneapolis, 2004.

Issa 2018: Issa, I. The Online Revolution: Milton and the Internet in the Middle East. – In: Currell, D., Issa, I. (eds) Digital Milton. Palgrave Macmillan, Cham, 2018, 181–205.

Keen 2008: Keen, Andrew. The Cult of the Amateur: How Blogs, MySpace, YouTube, and the Rest of Today’s User-Generated Media Are Destroying Our Economy, Our Culture, and Our Values. New York: Random House, 2008.

Kirby 2009: Kirby, Alan. Digimodernism: How New Technologies Dismantle the Postmodern and Reconfigure Our Culture. London: Continuum, 2009.

Kotobna 2026 (مـجتـمـع كُـتُـبـنـا): – Електронен източник [прегледан 10.9.2026] < https://www.facebook.com/groups/1479895036304965/ >.

Kotobna 2026: – Електронен източник [прегледан 10.9.2026] < https://kotobna.net/en >.

Lenze 2017: Lenze, Nele. Protest Poetry On- and Offline: Trans-Regional Interactions in the Arabian Gulf: An Example from Bahrain. – In: Media in the Middle East Activism, Politics, and Culture, ed. N. Lenze, C. Schriwer, and Z. Abdul-Jalil. New York: Palgrave, 2017.

Mohammad Sanajleh 2026: – Електронен източник [прегледан 10.9.2026] <https://www.facebook.com/mohammad.sanajleh/>.

Nasher News 2017: Nasher News: Publishing in Egypt Soars with 12,000 Titles and 20 Million Copies. 10 July 2017. – Електронен източник [прегледан 14.9.2026] <https://nashernews.com/publishing-in-egypt-soars-with-12000-titles-and-20-million-copies/>.

Nuweyshi 2024: Nuweyshi, Ali. 5 февруари 2024. علي النويشي. عرب يقرؤون ومكتبات مغلقة وطباعة معطلة.. ما مستقبل صناعة النشر في العالم العربي؟: – Електронен източник [прегледан 10.9.2026] <https://www.aljazeera.net/culture/2024/2/5/%D9%86%D8%A7%D8%B4%D8%B1%D9%88%D9%86-%D9%8A%D8%AA%D8%AD%D8%AF%D8%AB%D9%88%D9%86-%D9%84%D9%87%D8%B0%D8%A7-%D8%AA%D8%BA%D9%84%D9%82-%D8%AF%D9%88%D8%B1-%D8%A7%D9%84%D9%86%D8%B4%D8%B1>.

Parker, Alstyne 2024: Parker, Geoffrey, Marshall Van Alstyne. Platforms: Their Structure, Benefits, and Challenges. – In: Introduction to Digital Humanism – A Textbook. Ed. Hannes Werthner et al. Cham: Springer, 2024, 523-542.

Pepe 2011: Pepe, Teresa. From the Blogosphere to the Bookshop: Publishing Literary Blogs in Egypt’. – In: Oriente Moderno, Nuova Serie, Anno XCI, 1 (Between Everyday Life and Political Revolution: The Social Web in the Middle East), 2011, 75–89.

Pepe 2012: Pepe, Teresa. Improper Narratives: Egyptian Personal Blogs and the Arabic Notion of Adab. – In: LEA—Lingue e letterature d’Oriente e d’Occidente 1, no. 1, 2012: 547–562.

Pepe 2015: Pepe, Teresa. When Writers Activate Readers. How the Autofictional Blog Transforms Arabic Literature. – In: Journal of Arabic and Islamic Studies 15, 2015: 73–91.

Pepe 2019: Pepe, Teresa. Blogging from Egypt Digital Literature, 2005–2016. Edinburgh: Edinburgh University Press, 2019.

Peter Lang, 2007.

Ramsay 2017: Ramsay, Gail. Blogs & Literature & Activism: Popular Egyptian Blogs and Literature in Touch. Wiesbaden: Harrassowitz Verlag, 2017.

Rysman 2009: Rysman, Marc. The Economics of Two-Sided Markets. Journal of Economic Perspectives 23 (3), 2009, 125–143.

Seedstarworld 2026: – Електронен източник [прегледан 13.9.2026] <https://www.seedstarsworld.com/>.

Stagh 1993: Stagh, Marina. The Limits of Freedom of Speech: Prose Literature and Prose Writers in Egypt under Nasser and Sadat (PhD thesis, Stockholm University, 1993), 127–132.

Statemediamonitor 2026: – Електронен източник [прегледан 12.9.2026] <https://statemediamonitor.com/egypt/>.

Worldmeter 2026: – Електронен източник [прегледан 10.9.2026] <https://www.worldometers.info/world-population/egypt-population/>.

 

Други източници

Нурхан Мухаммед 2026: Лична кореспонденция

За автора

Азиз Назми Шакир е магистър по арабистика с преводаческа специализация от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и доктор по история на науките от Истанбулски университет. Понастоящем е изследовател второ ниво към Катедра „Арабистика и семитология“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

E-mail: ashakir@uni-sofia.bg

© Азиз Назми Шакир

___________________________________________________________________

© Събитие и текст. Поредица към сп. “Филологически форум”, No 3, 14.09.2026 г.